Капан #1 — Перфекционизъм
Преди мислех, че бърнаута се случва на хора, които не могат да се справят с напрежението. Бях сгрешила. Аз преминах през бърнаут именно защото можех да се справям с него – и продължих да се справям с все повече и повече, докато не остана нищо. Ако това ти звучи познато, продължавай да четеш.
Ще ти разкажа за шестте невидими капана, които превръщат най-голямата ти сила в това, което те изтощава.
Парадоксът на силната жена
В работата си с жени – предприемачки, майки, професионалистки – отново и отново наблюдавам една и съща тенденция. Жените, които са най-способни, най-мотивирани, най-отдадени… са именно онези, които в крайна сметка се изчерпват напълно. А най-лошото? Те дори не осъзнават, че това се случва, докато тялото им не ги принуди да спрат.
Сигурно ти си човекът, на когото всички се обаждат, когато нещата се объркат. Човекът, който държи всичко под контрол на работа, у дома и за всички около теб. Но отговори си честно — кога за последен път някой те попита ти как си? И кога за последен път ти каза истината?
Най-силните жени, които познавам, са и най-изтощените. И това не е случайно — всъщност това е закономерност.
И щом видиш веднъж шестте капана – виновници за твоето състояние, вече не можеш да ги пренебрегнеш. Това всъщност е първата стъпка към възстановяването.
А шестият? Това е този, за който почти никой не говори, но може би е най-опасният!
Капан #1 — Перфекционизъм
Перфекционизмът не означава да искаш да вършиш нещата добре. Той означава да вярваш, че ако не направиш всичко перфектно, не си достатъчно добър. И така, влагаш енергия в контролирането на всяка подробност – на работа, у дома, дори в това как изглеждаш, как възпитаваш децата си, как се представяш пред другите.
Но в реалността капанът на перфекционизма е много подмолен, защото стандартът за това кое е “добре свършено” постоянно се мести.
В началото си казваш: искам да го направя добре. И го правиш добре. Но вместо да се почувстваш доволна, вътре се появява една мисъл: “Да, добре е… но можеше още малко.”
И стандартът вече се премества. Следващия път вече не е достатъчно просто добре. Трябва да е още по-добре. Още по-прецизно. Още по-подредено. Още по-изпипано.
И това, което вчера е било отлично, днес вече изглежда недостатъчно.
Пример от живота: Работих с една жена – маркетинг директор, майка на две деца – която пренаписваше имейлите си поне три пъти, преди да ги изпрати. Не защото имаше грешки в тях, а защото не бяха „достатъчно перфектни“. Всеки ден към 2 часа тя беше психически изтощена. Не от самата работа – а от невидимата тежест на перфекционизма, която се наслагваше върху нея.
Тя работеше много. Правеше всичко много добре. Всички около нея мислеха, че се справя прекрасно. Но тя ми каза нещо, което много ме впечатли. Каза ми: “Всички мислят, че се справям отлично. А аз постоянно имам чувството, че изоставам.”
Това е много типично усещане при перфекционизма. Перфекционизмът е изтощителен не защото стандартът е висок. А защото той никога не спира да се мести. И тялото много рядко получава усещането: свърших достатъчно.
Защо перфекционизмът ни източва енергията?
Чували сте за допамина, нали? Допаминът е известен като “хормонът на наградата”, тъй като участва в системата за възнаграждение на мозъка. Той е невротрансмитер, който изпраща сигнали в мозъка и регулира усещанията за щастие, мотивация, целенасоченост и удоволствие. Той играе ключова роля за когнитивната острота, концентрацията, паметта и способността да се планират и изпълняват задачи.
Когато нивата му са оптимални, животът изглежда по-цветен, мислите са подредени, а действията – смислени. Ниските нива на допамин обаче водят до апатия, колебливост и нарушено усещане за удовлетворение.
По принцип, когато човек постигне някоя цел и си позволи да почувства удовлетворение, мозъкът отделя допамин. Това е част от системата за награда.
Но при перфекционизма често се случва нещо друго. Целта формално е постигната, Но вътрешният глас казва: можеше и по-добре. И така системата за награда не се активира или се активира много по-слабо. Човек влага огромно количество енергия, но рядко усеща истинско удовлетворение.
И когато това се случва дълго време, нервната система остава в състояние на постоянно усилие., с повишени нива на кортизол, който потиска допаминовата активност. Това води до изтощение, раздразнителност и липса на мотивация.. А това постепенно води до изчерпване.
Една малка промяна още днес:
Задай си стандарта за нещо, което ще направиш, преди да го започнеш и не го мести после. Например, проверявай и допълвай мейлите си само веднъж преди да ги изпратиш или си задай време: не повече от 10 минути на мейл. Когато приключиш със задачата, си дай 2-3 мин. почивка преди да продължиш. Това може да е ставане от стола, протягане или няколко дълбоки релаксиращи дишания. Нервната ти система го тълкува като рестарт.