На брега на реката 

Времето те чака.

Стой, не си отивай,

Или просто- замини…

Пътуваш все напред

Оставяйки назад парченца живот

Потокът на времето-

Понякога бурен,

Понякога благ

Но винаги танцуващ неспирно

И ти- между вълните

Се гмуркаш напред и назад,

Но дори и да се опиташ да плуваш назад,

Потокът винаги те носи напред,

Усилието няма смисъл.

Нито има смисъл да бързаш да плуваш напред.

Защо си създаваш това, защо си мислиш че можеш да контролираш потока?

Да, ти можеш, но не по този начин.

А като станеш част от него,

Като станеш безвремие,

Можеш да контролираш времето

Потокът ставаш ти

Твоите мисли са неговите вълни

Твоят дъх е неговата скорост

Но за това- трябва да станеш

Част от живота, да му позволиш да се случва през теб.. 

да бъдеш живота, да бъдеш смъртта, да бъдеш вечността, която си .

Да бъдеш отново безкрайният Аз, 

И потокът- един твой аспект.

Забавлявай се в играта на живота!