Ранните години на Йоги Баджан в Индия
Роден е като Харбаджан Сингх Пури на 26 август 1929 г. в малкото селце Кот Харкам, Техсил Вазирабад, в окръг Гуджаранвала, в днешен Пакистан, но по това време все още част от Индия. Семейството му тръгва на свещено пътуване с него през първите 40 дни от живота му
Баща му бил лекар, д-р Картар Сингх Пури, а майка му се казвала Лила Уанти по рождение и Харкришан Каур, след като се омъжила. Тя била жена с неукротима воля и непоколебимо придържане към праведните принципи. Като майка Харкришан Каур успяла да предаде тази почтеност на сина си, която той демонстрирал при всяко предизвикателство в живота си.
Младостта си прекарва в привилегированата среда на частни училища, а лятото – в изключителния планински район Далхуси в Химачал Прадеш. Като малък посещава католическо манастирско училище.
Бил е само на осем години, когато започва йогисткото си обучение при просветения учител Сант Хазара Сингх, който го провъзгласява за майстор на Кундалини йога, когато е на шестнадесет години и половина.
Харбаджан Сингх проявява и голям афинитет към лечението и медицината и често разпитва за медицинската практика на баща си. Той проявява голяма чувствителност към всички видове древни знания, включително към превантивните техники на йога и диетата, както и към стандартните средства за лечение, включително алопатия и хомеопатия.
Неговият дядо Сант Бхай Фатех Сингх оказва голямо влияние в живота му и го учи на сикхския начин на живот още от детството му. Присъствието на дядо му е било от решаващо значение за начина, по който Йоги Бхаджан е възприемал живота.
Сант Бхай Фатех Сингх осигурява перфектната среда и общуване, за да развие предаността на Йоги Бхаджан. С любов и сила той учи внука си на достойнство, праведност и божественост на човешкото същество.
Един млад лидер
По време на размириците по време на разделението през 1947 г., на 18-годишна възраст, Харбаджан Сингх повежда своето село от 7000 души, близо до днешния Лахор Пакистан, на 325 мили пеша, за да се спасят в Ню Делхи, Индия, където пристига само с дрехите на гърба си. На разселените индийци са дадени къщи в Индия и скоро той успява да продължи образованието си в Панджабския университет, където се отличава с дебати и е спортист, играе хокей и футбол и си спечелва името „Китайската стена“ от противниците си.
След като се дипломира със степен по икономика, той започва работа в правителството на Индия, в индийската служба за вътрешни приходи, и ръководи създаването на сградата на данъчната служба в Ню Делхи. Скоро след това започва работа в митническата служба на Индия и става началник на митницата на международното летище „Палам“ (сега известно като летище „Индира Ганди“ в Ню Делхи).
Брак и семейство
Харбаджан Сингх се запознава с Индерджит Каур (известна като Бибиджи) през 1951 г., когато родителите им организират среща. Двамата се женят през ноември 1953 г. и започват съвместен живот в Индия. Бракът е благословен с три деца: Ранбир Сингх, Кулбир Сингх и Камалджит Каур. Когато Камалджит е още бебе, семейството се премества в Амритсар, за да може да посещават ежедневно Златния храм. Отварят къщата си за ученици, които да посещават уроци по йога с Йоги Баджан. Бибиджи и Йогиджи са домакини на духовни събирания, на които се изпълнява киртан (песнопеене). Семейният живот бил заобиколен от духовно вдъхновение.
Преместват се в Ню Делхи, където той продължава да служи на най-различни хора, като преподава йога и медитация. През 1968 г. той приема покана да преподава йога и медитация на Запад.
Ранните години на Запад
През септември 1968 г. той заминава за Канада, за да преподава йога в университета в Торонто, носейки със себе си препоръчително писмо от сър Джеймс Джордж, канадски върховен комисар в Ню Делхи, който е бил негов ученик.
Началото на това пътуване е изпълнено с предизвикателства. Когато пристига на летището, куфарите му се губят по време на пътуването. Професорът, който го кани да преподава в Канада, претърпява фатална автомобилна катастрофа на път да го вземе от летището.
След два месеца в Канада той е поканен от д-р Амарджит Сингх Марва в Лос Анджелис на посещение през уикенда. Пристигайки в Лос Анджелис почти непознат, той има възможност да започне да води уроци по Кундалини йога в културния център East West.
Йоги Баджан се запознава с няколко млади хипита, духовни търсачи от онази епоха, и веднага разбира, че преживяването на висшето съзнание, което те се опитват да намерят чрез наркотици, може да бъде постигнато чрез практикуване на науката Кундалини Йога, като едновременно с това възстановяват нервната си система.
Прекъсвайки многовековната традиция на секретност, обграждаща укрепващата наука Кундалини Йога, той започва да я преподава публично. С помощта на йогистките науки – йога, медитация, йогистка философия и любящо приемане, той даде на хората, които скоро се нарекоха „бейби бумъри“, ефективна алтернатива на преобладаващата култура на наркотиците. Той го нарече „3HO“ (здравословен, щастлив, свят) начин на живот.
От скромно начало, преподавайки първо в културния център „Ийст Уест“, а след това в магазина за мебели на един студент в Западен Холивуд, „Йогинът“ беше като магнит. Учениците се стичаха в часовете му. Скоро той преподава в колежи и университети, включително в Клермонт и Калифорнийския университет в Лос Анджелис, и приема покани да преподава в други градове.
Семейството му все още е в Индия и чака зелената карта на Йоги Бхаджан, за да дойде и да се съберат отново като семейство. След три години Бибиджи и децата идват да живеят в Съединените щати. Дори когато културният шок в началото е огромен, тя разбира мисията си да служи на пътя на Учителя.
Тя се ангажира да споделя ученията на Гуру, да отвори къщата си, за да храни учениците физически и духовно. Те изпълняват мисията на живота си, като създават семейството 3HO и разширяват сикхската дхарма в западното полукълбо.
Когато през 1976 г. става гражданин на Съединените щати, Йоги Бхаджан променя законно името си на Харбаджан Сингх Кхалса Йогиджи.
Кундалини йога
Кундалини йога, преподавана от Йоги Баджан, се смята за най-всеобхватната традиция в йога, съчетаваща медитация, мантри, физически упражнения и дихателни техники; това е Радж йога, която обхваща осемте компонента на йога в една единствена практика на съвършенство и екстаз.
„Кундалини“ буквално означава „извивката на кичура коса на любимия“. Тази поетична метафора загатва за потока от енергия и съзнание, който съществува във всеки от нас и ни позволява да се слеем с – или да „яхнем“ – вселенския Аз.
Сливането на индивидуалното и универсалното съзнание създава божествен съюз, наречен „йога“. В Упанишадите, датиращи от V в. пр. н. е., се описва кундалини, въпреки че устната традиция достига още по-назад в историята. В продължение на хиляди години тази свещена наука и технология е била забулена в тайна, предавана устно от учител на избран ученик.
Кундалини йога като практика е раджа йога и съчетава всички традиционни осем компонента на йога. Йоги Бхаджан е бил ученик на двама учители. Сант Хазара Сингх обявява Йоги Бхаджан за майстор на Кундалини йога на 16 и половина годишна възраст. Гуру Рам Дас, Четвъртият сикхски Учител, явяващ се във фината си форма, дава на Йоги Бхаджан своята собствена Гур мантра много години по-късно, в първите години на преподаването му на Запад.
Кундалини йога се преподава от Учител на ученик в продължение на стотици, а може би и хиляди години и се пресича с линията на сикхските Учители като Гуру Нанак, Гуру Рам Дас и Гуру Гобинд Сингх през последните 500 години. Източниците ѝ включват много други майстори на йога от района на Северен Панджаб в Индия, както и уникалния принос на гурутата в използването на наад и Шабад гуру. Гуру Нанак поставя началото на линията Удаси чрез своя син Баба Сири Чанд, Учител, който служи и преподава повече от 100 години. Той преподавал на всички съществуващи по онова време линии и обучил няколко от сикхските гурута в младежките им години. Йоги Бхаджан е първият, който открито преподава Кундалини йога на Изток и на Запад. Сега линията се пази в наследство чрез технологията на Златната верига – връзка с Учителите чрез финото тяло.
От момента на пристигането си в САЩ той често казва:
„Не съм дошъл да събирам ученици, а да обучавам учители“.
През 1970 г. той провежда първото обучение за учители, а през 1971 г. е създаден Институтът за изследване на кундалини, който започва да официализира сертифицирането и обучението на учители в международен план.
3HO - Здрави, щастливи, святи
Йоги Баджан имаше идеята да създаде нова неправителствена организация, която да подкрепя разширяването на начина на живот.
Съкращението 3HO означава Healthy, Happy, Holy Organization („Организация за здраве, щастие и святост“). Търсенето на здраве, щастие и духовност беше задоволено с този нов начин на живот. Кундалини йога и медитацията променяха житейските преживявания на хиляди хора.
През юли 1969 г. 3HO е регистрирана в Калифорния. Неговото служение разширява учението на науката Хуманология, Кундалини йога и медитацията и безкористното служене. Това позволи създаването на множество йога центрове, конференции и ашрами по целия свят.
В повече от 30 държави ученията на 3HO са създадени като центрове за обучение. Това донесе ново осъзнаване на хората по целия свят.
През 1994 г. 3HO става член на Организацията на обединените нации като неправителствена организация (НПО) с консултативен статут (Roster) към Икономическия и социален съвет, представляваща проблемите на жените, насърчаваща правата на човека и осигуряваща обучение в областта на алтернативните системи на медицината.
Пътувайки много през 70-те и 80-те години на ХХ век, Йоги Бхаджан неуморно се стреми да образова, издига и просвещава всеки, когото срещне. Основното му послание е:
„Ваше изконно право е да бъдете здрави, щастливи и святи“.
Междурелигиозен лидер
Верен приятел и наставник на сенатори, конгресмени и губернатори, независимо от политическата им принадлежност, той насърчава духовното осъзнаване във всички сфери. Като ревностен защитник на световния мир и религиозното единство, в качеството си на Сири Сингх Сахиб (главен министър на Sikh Dharma International), той се среща със световни лидери от всички вероизповедания, за да насърчи диалога, включително с папа Павел VI, папа Йоан Павел II, Далай Лама и двама архиепископи на Кентърбъри. През 1995 г. получава наградата „Смелост на съвестта“ от абатството „Мир“ в Шерборн, Масачузетс.
През 1971 г. на музикалния фестивал „Празник на живота“ в Ню Орлиънс той споделя подиума със Свами Сатчидананда и Свами Вишнудевананда. Участва в много междурелигиозни форуми и конференции, включително в Световния парламент на религиите. В началото на 70-те години на миналия век помага за организирането на първата „Среща на пътищата“ в Сан Франциско и е съосновател на конференцията „Единство на човека“. През 1974 г. става съпредседател на Световното братство на религиите. Той е член на борда на директорите на Американския съвет на ръководителите в областта на религиите и е член на Междурелигиозния съвет на Южна Калифорния, Ротари клуб и Съвета по световните въпроси в Лос Анджелис.
Човек на мира
През юни 1985 г. той организира първото честване на Международния молитвен ден на мира в Ню Мексико. Вярваше, че мирът в света може да бъде постигнат само ако хората намерят мир и хармония в собствения си живот, в собствените си домове и взаимоотношения. Той създава Международния ден на молитвата за мир като начин хората от различни вероизповедания да се съберат и да създадат обща молитва за мир.
До избухването на COVID през 2020 г. това събитие на музикално тържество и междурелигиозна молитва продължава да привлича няколко хиляди участници годишно, включително видни национални и международни лидери в сферата на религията, политиката и човечеството. По време на това събитие всяка година един човек беше отличен и му беше връчена безвъзмездна помощ за водеща роля в разпространението на словото за мир. Сред тях са били: Баби за мир, Gesundheit! Институт, Алфредо Сфейр Юнис и д-р К.Т. Вивиан.
Превод на откъс от статията
https://studentsofyogibhajan.com/yogi-bhajan-a-teacher-for-the-ages/